На 2 април отбелязваме международния ден на детската книга. В „Дом с крила“ отбелязахме този ден като посветихме цяла седмица (между 1.04 и 05.04) на книгата. Успяхме да интегрираме теми, свързани с книгата в различни занимания и по този начин да дадем възможност на децата да се докоснат преживелищно до темата.
Изкуство
В часовете по изкуство, децата създадоха собствени книжки. Имаха свободата да нарисуват всяка една от страничките на мини-книжното тяло. След което сами или с помощ от учителите, да сътворят заглавие на книгата. Резултатите бяха изключително интригуващи. Във творбата на малките творци можеше да се разпознае собствения им почерг и виждане по темата. Заглавия като „Котка в облак“, „Книжка за горите и планините“, „Морето“, „Милото пате“, „Книга на мишленцето“, оставиха диря в преживяванията не само на децата, но и на техните учители, които ги съпроводиха в този творчески процес и заедно с тях съпреживяха резултата. Всяка една от малките книжки беше уникална, неповторима и различна от тази на другарчето, неподправена и запомняща се.
По този начин децата със сигурност ще запомнят своята първа книга, без значение дали един ден ще станат бележити писатели или художници. Но едно е сигурно, те вече са такива в сърцата на своите родители, и в сърцата на нас – техните учители
Библиотеката
Въпреки че децата на „Дом с крила“ са редовни читатели на Столична библиотека, нямаше как да не отбележим и Деня на детската книга с едно петъчно посещение.
Пътуването
Пътуването до библиотеката беше вълнуващо, както винаги, когато е с градски транспорт. Въпреки дългото очакване на тролей номер 9 и недочакването му, въпреки прекачването от автобус 204 на трамвай, пътуването бе много усмихнато.
Пътешествията в градски транспорт винаги са били изключително вълнуващи, не само поради усмивките на възрастните пътници. Не само поради готовността им винаги да ни помогнат при качване и слизане, но и поради усмихнатите въпроси: „Тези момиченца близнаци ли са?“ „А онезди двете момченца?“ „А вие от детска градина ли сте?“ „Колко са сладки“, след което следват умилителни възгласи.
Феята на книгите
В Библиотеката винаги ни посреща усмихнатото лице на директорката Ирина Александрова, която има нестихващо дълготърпение и любов към децата. За нея е важно децата да развият любов към книгата и дава свобода на децата да изследват пространството на библиотеката по техния си начин – тичайки, играейки и разглеждащи една след друга множеството книги, наредени прилежно на рафтовете. От желание да запазим очакваната тишина и поведение в библиотеката, от желание да предадем порядъчно поведение в обществена сграда, често биваме улавяне в реплики: „Тук не се тича.“ „Разглеждайте книжките една по една.“ „Поставяйте ги обратно на рафтчето, от което сте ги взели“ . След тези думи Ирина Александрова се усмихва благо и казва „Моля ви, оставете ги, нека тичат, не се безпокойте. Нека обикнат книгите“. Като фея от приказките – със спокоен равен глас и ефирни движения и едно несломимо търпение.
Нововъведенията
В библиотеката има някои архитектурно пространствени промени. Голямо пространство за детските книжки, удобни столчета и масички. Вече има и медиино пространство с обучителни игри за най-малките. Библиотеката разполага и с таблет.
Старинна приказка
Различното в това посещение беше откритието на една старинна приказка. Приказка от Андерсен, не откривана до този момент. Приказката се казва „Лоената свещ“ . Философска приказка, подходяща и за възрастни.
“Лоената свещ“ мина под мотото на свещта, която децата рисуваха върху бял лист хартия.
Благодарим отново сърдечно на екипа от Детско-юношеския отдел на Столична библиотека за търпението и отношението! Очаквайте ни!
Автор: Анастасия Грозева


































